На нашата планета все по-често се раждат особено надарени деца, наречени „индиго”.

Едно такова дете „индиго”, на име Борис живее в град Жириновск до Волгоградчин. Ражда се на  11 януари 1996 г. и от 4 годишна възраст обича да посещава известната по тези места аномална зона Медведецкой гряды – Синя планина, намираща се до самият Жириновск. Защо? Сигурно има енергетическа потребност.

Родителите на Борис, мили, образовани и много приветливи хора са силно обезпокоени от феноменалните способности на очарователното си дете и особено как ще го възприемат хората.

Майката на Борис разказва, че макар и самата тя да е лекар не забелязала как на петнайсетия ден сина й започнал да си държи главата изправена. Първата си дума - "баба", произнесъл на 4 месеца и от тогава започнал да говори други прости думи. На 7 месеца, когато видял забит в стената голям пирон, произнесъл ясно цяла фраза: "Аз искам пирон". На година и половина детето с лекота четяло едрите заглавия на вестниците, а на 2 години започнало да рисува смислено с моливи, на 2,5 – с боички. На две години го дали в детска градина. Там възпитателите веднага започнали да говорят за необикновеното момче: необичайната му съобразителност, необикновената му способност към езиците и уникалната му памет.

Родителите му не веднъж ставали свидетели, как той четял от някъде информацията, която получавал. "Никой не го е учил – спомня си майката на Борис, той сам сяда в поза „лотос” и тогава само го слушай... Разказва такива подробности за Марс, планетарните системи и други цивилизации, че на нас с мъжа ми ни изскачат очите..."

Откъде момчето има тези знания? Космоса и космическите сюжети са постоянна тема на неговите разкази след две годишна възраст... Веднъж им доверил, че самият той е живял някога на Марс, че планетата и сега е обитаема, но след като преживяла най-голямата в историята си катастрофа загубва атмосферата си. Въпреки това и до сега там я обитават не голям брой жители в подземни градове... Като марсианец Борис често летял до Земята в състава на търговски и научно изследователски експедиции. Нещо повече, той управлявал космическите кораби. Това е ставало по времето на Лемурия. Той имал приятел, който загинал пред очите му. За това как е загинал, момчето разказва все едно се е случило сега и много силно изживява смъртта на своя приятел – землянин. При това твърди, че лемурийците са загинали защото прекратили своето духовно развитие и по този начин нарушили целостта на планетата.

Когато веднъж майка му донесла книгата на Ернест Мулдашев "От кого сме произлезли", като я видял той изпаднал в неописуема възбуда. Дълго разглеждал рисунките на лемурийците, снимките на тибетските манастири и повече от два часа без да спре разказвал на родителите си съвсем логично и увлекателно за лемурийците и тяхната културата. По време на разказа на момчето майка му внимателно вметнала, че Лемурия е загинала преди около 70 000 години, а самите лемури били високи около 9 метра... Как може да се помни такова нещо? Борис, без да се смущава отговорил: "Да, помня и никой не ми го е разказвал, аз сам го видях".

Разглеждайки втората книга на Мулдашев "В търсене градовете на боговете", разглеждайки илюстрациите,  той дълго време говорил спомняйки си за възможностите на пирамидите и гробниците. При това уверено заявил, че древните знания които хората търсят ще бъдат намерени не под Хеопсовата пирамида, а под друга, която още не е открита. "Живота на хората - добавил разказвача, ще се промени само тогава, когато открият сфинкса който се отваря някъде зад ухото... Но аз забравих за това".

Но най-поразителното в разказите на Борис е това, че сега на Земята е настъпило време, когато са започнали да се раждат особени деца, защото се приближава датата за коренни преобразования на планетата, за чийто провеждане в живота трябват съвсем други знания и разбира се земляни, които имат съвсем друг манталитет.

По думите на момчето, поради рязка смяна на полюсите на Земята трябва да станат две катастрофи: първата - през 2009 година на един от големите материци, а през 2013 година - още по-мощна. Много малко от земляните щели да останат живи.

Затова пък на въпроса не се ли страхува самият той, че живота му е в опасност, отговаря така: "Не, не се страхувам защото ние живеем вечно. Катастрофа имаше и на Марс, когато живях там. Там живеят същите хората като нас. Между тях стана ядрена война. Всичко изгоря. Само някой оживяха. Появиха се нови жилища полу-подземен тип. Разработи се ново оръжие. Материалите от всякакъв вид претърпяха големи изменения. Марсианците дишат основно въглероден двуокис. Ако долетят сега на нашата планета, то почти през цялото време ще стоят на димоотводните тръби ". "Щом си от Марс - питат го, ти не се ли нуждаеш от въглероден двуокис?".  "Щом съм попаднал в земно тяло, то аз дишам въздух – отговаря Борис, но знайте, че от него произтича много бързо стареене на организма".

Питали момчето и за това, защо нашите космически кораби често гинат при приближаването си до Марс. На което отговаря така: "От Марс изпращат сигнали да унищожат станцията, ако на нея има вредни за марсианците излъчвания ".

Момчето е много осведомено и по въпросите за многомерността на пространството и устройството на НЛО. То разказва като опитен специалист и при това винаги рисува „летящи чинии” обяснявайки принципа на действието им. Ето един от разказите му: "Те имат шест слоя. 25% заема горният слой от твърд метал, 30% - вторият слой, той прилича на гума, третия слой - 30%,  пак е метал, 4% заема слой с магнитни свойства..." Едновременно с това пише цифри и казва, че "ако се захрани магнитния слой с енергия, то апаратите могат да летят из цялата Вселена..."

Всички възрастни, които го гледат и слушат през това време са много удивени. Процентите с които той така ловко оперирал се изучават в трети клас, а момчето било тогава само на 7 години. Явно знанията му не са от училище!

А с училището Борис има само проблеми. След събеседване го зачислили направо във втори клас, но много скоро се опитали нацяло да се отърват от него на уроците. А и на коя учителка ще и хареса постоянно да я прекъсват, съобщавайки че тя неправилно обяснява урока... Сега с момчето се занимава учителка, която има много голям опит с надарени деца,  придобит в училището на известния в Русия академик  Шчетин.

Сам Борис напълно осъзнато твърди, че е дошъл на Земята за да помогне за разпределянето на знанията в зависимост от качествата и нивото на хората така, че на планетата да стават все по-малко и по-малко лошите хора.

Както и почти всички деца-индиго, родени в близките години, които идват да подпомогнат промяната в съзнанието на хората. Дано информацията стигне до повече хора. Поздрави за постинга!:)))

Благодаря за информацията, Георги.
Но как може човечеството да използва това предупреждение за бъдещето. което го очаква?
Ще поживеем, ще видим...

а какво грандиозно се е случило 2009? не си спомням някакъв невероятен катаклизъм.

Давам само теми за размисъл по съвсим достъпен начин. Къде е истината всеки чувства със сърцето си. Няма място за страх. Трябва само да сме лъчезарни и любящи към всички наоколо, без значение те какво мислят и чувстват, и как се държат.

че такива неща се случват в Русия,и на дамите оная работа е напреки.