А: Да започнем отначало. За да получим отговор на тези въпроси, като за начало трябва да изправим гърба, да затворим очи и да опитаме да изпълним следното задание: 30 секунди да не мислим за нищо. Времето вече тече...
Сега нека да поговорим с вас без да излизате от това състояние. И както се намирате в него кажете, получили се да не мислите за нищо?
М: Не. Аз опитах да се съсредоточа на дишането, а не на мислите. А после разбрах, че съсредоточаването върху дишането също е мисъл, определен контрол. И тогава се опитах да не следя за дишането. Тогова си помислих, че прекалено много мисля. Това беше една от поредните мисли родили се в главата ми.
А: Сега пак затворете очи, като продължавате да не мислите за нищо. Почувствствайте колко е напрегнато лицето ви. Чувствайте как пулсират зениците? Почувствайте как се контролирате. Вие «държите» лицето си под контрол. Безсъзнателно, но много ясно. То е много напрегнато.
М: Тогава аз трябва да започна медитацията с контрол над тялото, а не само над лицето. Сигурно интуитивно съм го почувствала, защото започнах с дишането.
А: Да, в дзенските манастири тези предварителни упражнения са излишни, защото там самата атмосфера е дълбока тишина, покой и съсредоточеност. Там това не е нужно. Тази предварителна работа е нужна на нас, градските жители, които сме потопени в куп суета. И ето, че «държим» лицето си като защитна маска. Постоянно се намираме в сястояние на отбрана, без да забелязваме това. И този контрол е много тясно свързан именно с менталния шум. Интензивността на менталния шум и интензивността на контрола, колкото и да звучи парадоксално са неща , които се компенсират, уравновесяват се едно друго…
И точно тук се намира първият капан на медитацията дза-дзен, защото много хора започват да я практикуват като контрол над менталния шум, без да разбират, че наливат масло в огъня. А източните автори премълчават за този капан. Това е повече от странно, но явно те смятат, че е сто пъти по-добре човек да го преодолее сам, отколкото да му кажат…
М: Вие казвахте, че в медитацията не трябва да има контрол. Това трябва да значи, че не трябва да следим за менталният шум. Но при мен няма ментален шум, при мен има лавина от мисли.
А: Точно това е ментален шум.
М: Ако не започна да се контролирам, то след известно време чувствам, че мисълта ми отлита толкова далеч… Каква ти медитация! За тези тридесет секунди аз реших толкова много проблеми в живота си.
А: Съвършенно вярно. И затова ни се струва, че едно толкова просто упражнение – да седим и да не мислим за нищо, се превръща в нещо сложно. Това е първата крачка която правим към истинската медитация. Техниката на медитацията е изцяло пронизана от такива нюанси и ако не ги знаем можем силно да си навредим.
За да постигнем тази тишина не е достатъчно да си кажем просто «стоп».
М: Какво трябва да направим?
А: Да разберем какво става. Самият процес на разбиране не е нищо друго, а медитация. И така, просто да седите и да не мислите за нещо не се получава. Има ментален шум, чийто източник е прекалено големият контрол. И когато за кратко влезете в състояние на дза-дзен, вие ще почувствате по какъв начин те са свързани не теоретически, а на дълбоко вътрешно ниво. И, че има възможност да се върви по-нататък. Вие не можете да останете в тишина тридесет секунди, а един миг можете ли?
М: Миг, сигурно мога. Сигерно даже два мига.
А: Нещо повече, вие можете да го правите докато камбанката, кояято държа в ръката си затихва.
М: Но аз ще чувам този звук и по някакъв начин ще свързвам безмислието си с него. Нима това не е контрол?
А: Да, това е контрол. Но много по-фин. А кое е това нещо във нас, което вижда този ментален шум? Какво във нас започва да различава тези толкова тесни граници и градации на този шум, неговото отсъствие и взаимодействие с контрола? Това което го вижда в нас, е нещо различно от този контрол. Нека назовем тази част от себе си, която го наблюдава, «наблюдател».
Хайде отново да практикуваме дза-дзен, но вече за 5 минути.
Силно ли се промени състоянието ви?
М: Има такава дума – «умиротворение». Мисля, че световъртежа и гаденето, които изпитвах до сега са били предизвиквани в мен от състоянията в които не съм упражнявал този контрол. Това е толкова необичайно за моя организъм.
А: Съвършенно вярно. На съзнанието му трябва определеност, то не може да търпи неопределеността.
М: Сигурно организма ми до толкова е свикнал с контрола, че състоянието без контрол е състояние на неопределеност за съзнанието ми. Може би в този момент енергетиката работи по друг начин? Сигурно се изпълвам с нещо друго и за сега не съм в състояние нито да го възприема, нито да работя с него. Много е тежко.
А: Тежко е защото е непривично, а на организма и психиката им е леко.
М: По-късно да. Но в този момент, когато мислите са се понесли, веднага се надига страх. Аз цалата се стягах, свивах и се връщах в старото състояние.
А: Това е още една удивителна илюзия в която се намира съзнанието. То смята, че е много лесно да се пребори с менталния шум, до момента в който не се сблъска с него. И в същото време нашето съзнание е сигурно, че когато е афектирано, то не може да направи нищо и че това състояние не подлежи на контрол. А в действителност е много лесно да се успокоим. Достататъчно е само да се съсредоточим върху дишането си или да подържим дланта си върху лицето си.
М: Хората явно интуитивно се хващат за главата, ако става нещо страшно.
А: Да, само че го правят неправилно. Затова ползата от това действие е малка. Те усилват това напрежение със действието си, защото го възприемат като жест на отчаяние и по този начин добавят отчаяние към състоянието си. Така, както и пушенето може да бъде сакрален акт. Обединение на духа с огъня: аз с дишането си давам живот на огъня. Това е много силна медитация и индианците я използват именно като настройване за медитация. А ние пушим съвършено безмислено, вдишваме канцерогени. Затова те могат да пушат колкото си искат – това няма да им навреди. А когато гълташ дима в суетата си… Това е много по-важно от химическия състав на дима.
Понататъшното потапяне в дълбините на тайнствата на дза-дзен, без каквито и да са целенасочени установки и знания е невъзможно. И разбира се практика, практика и пак практика. Банкей, например, без учител постигнал просветление чрез медитация дза-дзен. Той просто седял в позата денонощия наред без отказ. И в един момент толкова силно се уморил, че в него нещо се «пречупило» от претоварването. Това се случва понякога: когато много силно се измориш и се докараш да пълно изнеможение, изведнъж съвършено неочаквано за самия себе си започваш да присъстваш във всяко движение и съзнанието става ясно. Защо? За поддържане на защитните механизми както и на другите функции на организма е нужна енергия, а когато тя свърши, тогава ние се оказваме много по адекватни, отколкото когато сме свежи и отпочинали.
Да се върнем към техниката на медитацията. И така, съзерцаването на менталния шум няма да го спре, но това е първата стъпка за спирането му – това е намаляване на контрола, посредством дълбоко отпускане. Следващата крачка по пътя на медитацията правим изхождайки от това, което току що отработихме.
Но в какво се състой целта на медитацията? Целта е много проста на пръв поглед: да се постигне миг на ментална тишина, после час, после ден, и накрая цял живот. И точно тук, на това място се появява вторият капан, с който се сблъскват всички адепти практикуващи медитация, всички до един, без изключение. Те се опитват да разширят този миг. По някакъв начин да го удължат.
М: А как можем «тъпо» да го разширим?
А: Без да мислим, без да мислим и пак без да мислим. Между другото, в книгата «На пук на смъртта» тази практика се изопачава. Там пише, как може да се постигне ментална тишина и покой, но хората които я постигат по този начин много силно се отличават от тези, които я постигат истински. Това състояние е подобно на сън, без сънища, а не медитация.
За да можем да прескочим тази мъртва точка, трябва много внимателно да изучим този миг тишина и да разберем какво е неговото основно свойство, и защо това свойство е толкова мимолетно, и не можем да го задържим за по-дълго време. Това е втората степен по пътя за овладяване на медитацията. Пътя за намиране на отговор на този въпрос е достатъчно дълъг, с много съблазни и за много адепти, особено за тези които се занимават без наставник, може да отнеме години. Тази пустота и отсъствието на мисли в този кратък миг съвсем не са просто празнота, пауза, както ние наивно предполагаме обикновено. Тази пустота е запълнена и е запълнена максимално. И имено тази запълненост не позволява на менталния шум да възобнови присъщия си гърмящ поток. С какво е изпълнена тя? Не с друго, а с присъствието вътре в самия себе си. За да ви стане по-ясно просто ще преформулирам целта на медитацията и сега на втория етап тя ще звучи по друг начин. Ако на първия етап тя звучеше като освобождаване от менталния шум, то на втория етап менталния шум престава да е във фокуса на поставената пред нас задача. Колкото и да звучи парадоксално, но именно опита да се освободим от менталния шум (второто, което следва след контрола), способства за неговото възобновяване: ние през цялото време го очакваме непроизволно. И с това очакване, го провокираме да се появи отново.
Какво представлява менталният шум и как да бъде спрян, знаят дори девет годишните деца. Така, че медитация може да започне да се практикува още от тази възраст, когато има голямо желание.
М: Вие казвахте, че децата са изцяло разтворени в ментален шум. Те могат ли да го контролират?
А: Не. Тях ги контролира менталния шум. Те не могат по никакъв начин да контролират менталния шум, тъй като не осъзнават неговото присъствие. И ако на възрастния човек - ако той не е деградирал (някой хора дори и възрастни не са в състояние да го разберат), това може някак да се обясни, то на малкото дете по принцип не може да му се обясни. То не е в състояние да разбере че в него става това течение.
И така, сменяме целта на медитацията. За да я сменим, първо трябва да открием, че менталния шум не е всичко което изпитваме когато го съзерцаваме. Че покрай менталния шум има още и точка на покой, която той не засяга (тази точка на покой практически отсъства при децата и именно затова те по принцип не могат да отличат себе си от менталния шум). И така, има точка на покой, която този ментален шум не засяга. Каква е тази точка? Отговора на този въпрос отваря вратата към следващото ниво на медитацията. Защото отговор на този въпрос е простия факт, че ние не сме отъждествени от менталния шум до тази степен, до която отличаваме себе си от него. А, колкото и да е странно, ние отличаваме себе си от менталния шум до такава степен, до каквато го съзерцаваме. Това е парадоксално само на пръв поглед. Но замислете се, та нали в нормалното си състояние вие не забелязвате менталния шум. Макар, в нормално състояние той не само, че не е по-малко, а дори е повече.
М: Получава се това, че в нормално състояние ние не сме отделени от него, както е при децата.
А: Да. Но детето по принцип не може да премине през това, а ние можем. Ние не сме отъждествени от менталния шум и не сме този шум (тоест, в нас има точка на покой, зад която го няма гърмящия поток), а това място, от което го наблюдаваме. Именно парадоксалността на този извод е била и продължава да бъде препятствие за начинаещите дза-дзен адепти.
А: Ето, че в нас има нещо, което наблюдава менталния шум, което не е този шум и не е разтворено в него. Защото в противен случай нямаше да може да отличи себе си него, а следователно, нямаше да може да отличи и отдели този ментален шум като отделен обект, което не могат да направят малките деца, алкохолиците и много възрастните хора със склонност към лудост. Но, щом вие вече сте постигнали първата степен на медитацията, значи ще разберете за какво говоря. Ние виждаме гърмящия поток като такава част от себе си, каквато той не е.
М: А, какво поражда този ментален поток?
А: Това е най-важният въпрос и ако не си отговорим на него е невъзможно правилното изпълнение на медитацията. На телесно ниво това са едни или други огнища на напрежение. Но на ментално ниво е нещо друго. Най-големият парадокс се заключава в това, че менталния шум поражда намалено присъствие на нас в самите себе си. Това е най-голямата тайна на техниката на дза-дзен медитацията и е златният ключ за вратата, която води към просветлението.
И така, когато ние присъстваме в самите себе си с максимална пълнота (максимума съответства на състоянието на просветление), то именно това присъствие унищожава изцяло, без всякаква следа и най-мощният ментален поток. А, когато изгубим присъствието в самите себе си, той веднага се появява. И колкото повече отсъстваме от себе си, толкова по-силен става менталния шум. И когато накрая съвсем престанем да присъстваме, той изцяло ни завладява. Ние преставаме да го различаваме от себе си и ставаме изцяло въвлечени в него. Съответно верният път е такъв: първа степен –започваме да различаваме менталния шум, ние го съзерцаваме. Но най-важното което постигаме по този начин е – ние поставяме някаква точка различна от него. И тази точка е наблюдателят. Втора степен – опитваме се да се окажем вътре в тази точка, от където да наблюдаваме менталния си шум. Вътре в това място, което се нарича наблюдател . Ние наблюдаваме, как той наблюдава. Процедурата на наблюдението върху наблюдателя е най-стръмния, най-катастрофичния, най-мощния от всички възможни пътища водещи към разширение на съзнанието – почти мигновен, бах! – и край. Защото това е структурата на акта на самосъзнанието. Този акт, в който «„Аз”-ът поставя сам себе си в самият себе си, чрез самия себе си». Именно в това се заключава главният секрет на техниката на медитацията на даденият етап.Статията е превод от: http://www.logosphinx.ru/tehnika-meditacii-dlya-nachinayushih.17.html
Blagodaria:)))
11.12.2011 19:48
I tried one of those online survey sites about 4 months ago that
say all you have to do is spend a couple of minutes filling out
some surveys and you will be making hundreds a day..... YEAH RIGHT, I didn't make anything.
I joined 7 of these stupid websites and I actually tried filling
out a couple of surveys on each site and they took forever then at
the end they wanted me to buy things or I couldn't complete the
survey.
These are complete scams so be aware!!! I couldn't believe they
were even allowed to sell such bogus products.
Then about 2 weeks ago I was watching the news and they had some
vice presidents and marketing managers of some major multi million
dollar companies talking about a site that they personally work
with to pay consumers for their opinion, A site that actually just
wants the "average Joe's" honest opinion on products and services
and is willing to pay big money to get them. for more information
clik here: http://get-money-for-taking-surveys.info
