Альона взела фотоапарата и започнала да снима наоколо. Вече била направила много снимки и се намирала на стотина метра от поляната, когато видяла камък с почти кръгла яма в него пълна с вода, подобно на кладенец. След като му направила няколко снимки тя се навела да разгледа отвора отблизо, но в този момент се откопчал фотоапарата от ремъка и паднал право във водата.
Альона се разстроила неимоверно много, но това не било всичко. Какво било нейното удивление, когато не могла да достигне с ръка до дъното. Силно разстроена повикала момчетата на помощ, но въпреки дългите пръчки които използвали никой не можал да достигне до дъното. Разстроени те се върнали в лагера.
Случайно Альона погледнала към камъка в края на поляната и не повярвала на очите си. В отвора му по средата лежал нейният фотоапарат. Тя помислила, че някой от момчетата се е пошегувало, като тайно го поставило там, но тази мисъл бързо се разсеяла тъй като никой не се бил доближавал до камъка. Освен това, на никого не му било до шеги, защото фотоапарата трябвало веднага да се изсуши, а и всички били безкрайно изумени. Взимайки го в ръце, Альона не почувствала никаква влага. Той бил напълно работоспособен и нямало повредени снимки.
Всички започнали да правят експеримент като хвърляли камъни в кладенеца, но никой от тях не се появявал в отвора на камъка. Уморени легнали да спят. На сутринта събрали багажа и се приготвили за последния преход. Преди да тръгнат едно от момчетата извадило лъжицата си и изтичвайки до странния кладенец я хвърлило в него. Неочаквано лъжицата се появила в отвора на камъка. Но за повече експерименти нямало време и те тръгнали, тъй като в Судак ги очаквала кола за да ги откара на гарата. На тръгване те решили да се върнат за да продължат с експериментите.
След няколко седмици Альона заедно с няколко момчета се върнали да търсят мястото, но за свое голямо разочарование не могли да го намерят въпреки, че го търсели почти цяла седмица.