Както са забелязали философите, много често цялото се оказва повече от сумата на съставните му части. Това се отнася и за колективния разум (по-коректно е, този феномен да се нарича колективен интелект): способността на групата да намира по-добро решение,  отколкото всеки отделен член на групата самостоятелно. Подобен ефект е бил демонстриран нагледно от психолозите още преди няколко десетилетия. Ново изследване разкрило интересна особеност на колективния интелект – увеличаването на ефективността в зависимост от броя на... жените в него.

Учени начело с Анита Вули (Anita Woolley) избрали 699 доброволци, разделяйки ги на групи  по 2-5 човека и им задали задачи от най-различни нива – от решаването на пъзели, водене на дискусии, до планиране и „мозъчни атаки”. Ефективността на различните групи при решаването на задачите се колебаела в пределите на 30-40%, като при това тя не зависела изцяло от възможностите в индивидите в групата – нито от най-добрия, нито от средния показател. Нещо повече, ако в групата доминирал един човек, който буквално потискал останалите с интелекта и авторитета си, нейната продуктивност се оказвала по-ниска, отколкото на групите с равноценни участници.

Според авторите, продуктивността се определя най-вече от това, доколко ефективно могат да работят участниците в група. Ако „социалната чувствителност”  в групата е голяма – готовност за конструктивен диалог и взаимодействие, тя ще работи много плодотворно. Тази „чувствителност” на свой ред се определя от вниманието, което участниците обръщат на емоциите един на друг. А, внимателната емоционалност е по-свойствена именно на жените (също така и на мъжете в присъствието на жени). Учените твърдят, че по такъв начин жените влияят ако не пряко, то косвено за повишаване на „колективния интелект”.

Между другото, от колективния разум се възползват не само хората, но и насекомите, и... бактериите.

По материали на: MIT News Office